Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OQ6
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K77

Природни ресурси

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 25.03.2022

Географски дадености

Златарица,природни даденостиОбщина Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер.

По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.

Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра

 

 

Климат

Златарица, природни даденостиОбщина Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 градуса С, а минималните зимни – минус 6 градуса С. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 градуса С. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.

Валежи

Златарица, природни даденостиСредната годишна сума на валежите се движи около 650–750 литра на кв. м.

С максимум през юни и минимум през месец февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове.

Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.

 

Ветрове

Златарица, природни даденостиПреобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад.

В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленския балкан, следствие на което реките силно прииждат. Този вятър се разпилява на север от Златарица, защото навлиза в Дунавската равнина.

 

Хидрография

Златарица, природни даденостиОбщината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:

- река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;

- река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от  “В и К - Йовковци” ООД гр. Велико Търново;

- река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;

- река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.

Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.

  Високи подпочвени води се наблюдават в поречието на река Златаришка (Бързица).

Почви

Златарица, природни дадености Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина са изявени алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви.

На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).

 

 

 

 

 

 

 

Растителност и животински свят

Златарица, природни даденостиРастителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове.